Това мнение не е предназначено да бъде (и не е...) задълбочено разглеждане на пътната безопасност. Това е изблик. Избликът на шофьор, който за над 10 години е хващан само веднъж да превишава скоростта. Без моето шофиране – винаги безопасно и превантивно – да съм се променило, чувствам, че съм на ръба да се издигна нагоре в „класацията на глобите“...
До днес никога не се страхувах от радар. Сега имам. Понастоящем радари се появяват навсякъде и границата между пътната безопасност и проверките, насочени към „плячкосване на автомобилистите“, започва да става все по-размита. Има абсурдно ниски ограничения на скоростта и точно на тези места обикновено се поставят радари. Има и друг проблем с поставянето на радари без предупреждение: те предизвикват необичайно поведение на водачите.
Когато най-малко го очакваме, шофьорите рязко намаляват скоростта, защото има радар. Пълни спирачки! Който може да го спре. Кой не може…
НЕобичайно: Как да намалим скоростта в местности... «като сър»
Още примери. Опитайте да слезете по акведукта Águas Livres със 60 км/ч, тунела Marquês с 50 км/ч или по A38 (Коста да Капарика-Алмада) със 70 км/ч… не е лесно. Сега вниманието ни беше разделено между пътя и скоростомера. Не става въпрос за необходимостта от радари по пътищата, а за начина, по който са поставени. Ако в повечето случаи радарите предотвратяват аварии, в определени случаи (на които вече бях свидетел), те също могат потенциално да допринесат за причиняването им.Липсва ми времето, когато знаех, че отговорното ми шофиране (понякога над законовата граница... да, кой някога!) беше достатъчна гаранция, че няма да получа глоба вкъщи. Вече не е. Не е, защото има радари, стратегически разположени на места, където е лесно да бъдеш „снимане“ над установената граница.
ВИЖ СЪЩО: За 20 години много се промени в безопасността на автомобилите. Много!
За съжаление, политиката за пътна безопасност у нас се прави преди всичко в един смисъл: в смисъл на джоба на държавата. Критерият изглежда варира между ефективната пътна безопасност и така наречения „лов за глоби“. Добре, че националните власти имаха половината усърдие в поддръжката на пътищата, отколкото в борбата с превишената скорост.
Наред с другите примери, преминаването на IC1 между Алкасер и Грандола трябваше да ни смути всички. Срамота е.