Скъпи мой Citroën AX,
Пиша ти в края на всички тези години, защото все още ми липсваш. Промених те, моят спътник в толкова много приключения, на толкова много километри, за този шведски микробус.
Опитай се да ме разбереш. Имаше климатик, по-мускулест вид и по-мощен двигател. Дадохте ми толкова много обещания, че в крайна сметка се размених с вас. Всъщност тя ми предложи неща, които не си и мечтал да ми предложиш. Признавам, че тези първи месеци на лятото бяха фантастични, климатикът взе огромен завой и по-мощният двигател направи движенията ми по-бързи.
Дори не знам дали още се търкаляш или си намерил "вечен покой" в център за клане на коли.
Освен това животът ми се промени. Пътуването стана по-дълго, пътуванията до университета бяха заменени с пътувания до работа и нуждата от пространство се увеличи. Бях се променил, а ти си все същият. Имах нужда от малко повече стабилност (гърбът ви...) и спокойствие (вашата шумоизолация...). Поради всички тези причини те промених. В гаража ми има място само за една кола.
Проблемите започнаха малко след това. Оттогава всеки път, когато видя Citroën AX, си мисля за вас и нашите приключения. И тогава нещата започнаха да се объркват. Опитах се да пресъздам в моя нов «шведски» забавните моменти, които имах с вас, но не е същото.
Ти беше рейк, тя е много контролирана. При теб бях на собствен риск, при нея винаги имам намесата на електронни системи. Имахте чиста проводимост, тя има филтрирана проводимост. Не сте били супер спортна кола — вашият двигател не е осигурявал повече от 50 к.с. Но отдаденият начин, по който се изкачвахте в ротация по второстепенните пътища, по които пътувахме в търсене на тези завои (и какви завои!), означаваше, че в моето въображение бях на борда на нещо по-мощно.
Днес, когато животът ми е по-стабилизиран, отново те търся. Но аз не знам нищо за вас, за съжаление никога повече не прекосихме "фарове" по пътя. Дори не знам дали още се търкаляш или си намерил „вечен покой“ в център за клане на коли — гущер, гущер, гущер!
Искам да ти кажа, че отново те търся. Искам да знам къде отиваш, как си... кой знае дали все още нямаме още няколко хиляди километра, които да изминем заедно. Надявам се! Във всеки случай ти беше и винаги ще бъдеш моята първа кола.
От шофьор, който не те забравя,
Уилям Коста
ЗАБЕЛЕЖКА: На подчертаната снимка има двамата актьори в тази романтична история за „четири колела“ в деня, в който се разделиха. Оттогава никога повече не съм виждал брадвата си. Един мой приятел ми каза, че го е видял близо до Коруче (Рибатехо). Подстригах и косата си.